Градините на Тюйлери

В който и парк да спрете за почивка между туровете по музеи и забележителности ще се насладите освен на отдиха и на красивите и добре поддържани градини.Градините на Тюйлери (Tuileries gardens) е най – централният и наистина красив парк в Париж. Намира се на десният бряг на Сена, между Лувъра и площад Конкорд.

Той също свързва тези забележителности с триумфалната арка, през булеварда Шанз Елизе. Паркът е бил част от двореца Тюйлери, който е бил опожарен и разрушен през годините.Градините на Тюйлери са проектирани от Андре Ле Нотр (дизайнера на градините на Версай) през 1664г. Те се разполагат на обща площ от около 255дка. В паркът може да се насладите на езерца, статуите и цветните градини.

Лувър

Лувърът (на френски: Le musee du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваниятмузей на Земята.Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в кралска резиденция, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под Залата на кариатидите.

Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. По това време кралската резиденция се мести в Тюйлери. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.През 1674 г. кралската резиденция се мести във Версяй и в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.Архитектурата на сградата е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.


Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции: Древен Египет, Гърция, Етрурия и Рим, Изкуство на Близкия изток, Ислямско изкуство, Скулптури, Декоративно изкуство,Картини,  Гравюри и графики. В Лувъра се намира Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археологически, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.В музея е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици.

Мулен Руж

„Мулен Руж“ (на френски: Moulin Rouge, Червената мелница) е известно нощно заведение, кабаре в Париж, открито на 6 октомври 1889 г. по случай първата световна изложба). Разположено е в 18-ти арондисман, в близост до прословутия квартал с червените фенери и Плас Пигал.Залата побира 850 души. В кабарето е играла и българката Фео Мустакова (р. 1909). Тук са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели и други.Прочутият канкан, който става емблематичен тук, е кадрил по музика на Офенбах. В края на 19 век англичанинът Чарлз Мортън го нарича френч канкан и според него е "ужасно шумен танц, дошъл от Франция".Звездите на „Мулен Руж“ стават известни предимно от картините на известния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който от самото откриване на кабарето идва в него всяка вечер и вдъхновен от красивите танцьорки, създава творбите си.

Парижката Света Богородица

Парижката Света Богородица, наричана още Нотърдам дьо Пари (на френски: Notre-Dame de Paris), е католическа катедрала в Париж. Построена е през 1163-1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите[1], датира от 19 век. Тук Наполеон I е коронясан като император.Нотърдам буквално означава "Нашата Дама", и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица, отговарящо например на немското Unsere Liebe Frau / Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Senora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват много християнски храмове, носещи подобно име.Катедралата "Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането и? е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.                                                              

След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.